Една разходка в Копривщица

С мъжа ми живеем в София и бяхме решили миналата година един уикенд да отидем за два дни до Копривщица. Работим заедно и решихме, че след като вземем заплати, тръгваме с колата. За зла участ обаче шефът ни го нямаше и нямаше как да си вземем парите. А бяхме останали само с 50 лв. Но нали имаме желание - запалихме колата и ето ни в Копривщица.

Беше краят на януари, а аз тъкмо бях разбрала, че съм бременна. И след като нямахме пари, решихме, че само ще отидем за един ден - ще разгледаме забележителностите, ще хапнем в някоя механичка и вечерта ще се приберем. Така и направихме.

Пристигнахме - природата беше впечатляваща. Гордият Балкан се изправяше от север, дърветата покрити със сняг, а от юг леко се усмихваше Средна гора - и тя покрита със сняг.

Паркирахме колата в центъра на Копривщица - точно до входа на музея. Там е и мястото, където поставят печат на книжката "100-те национални туристически обекта". Купихме си билети за къщите-музеи и се отправихме нагоре по калдъръмената уличка.

Първата къща, която непременно трябва да се посети, е Ослековата къща. Построена е през 19 век. Трите колони на входа и са направени от ливански кедър. Вътре таванът е целия от дърворезба, която може да те накара да ти се завие свят.

Следващата къща-музей по маршрута е къщата на Димчо Дебелянов. Вътре тя е превърната точно на музей - с дрехите на поета-революционер, стиховете му и др.





Третата къща-музей, която посетихме беше къщата на Тодор Каблешков. Ако мога така да се изразя - за мен тя е върха на сладоледа във Възрожденската архитектура.Тя е построена през 1845 година. Има три фасади с кобилични фронтони и полукръгли еркери. Отвън, когато я видяхме, просто ахнахме. Но вътре - това е място, където мога да идвам много често и наистина няма да ми омръзне. Когато човек влезе вътре осъзнава, че дори във времето когато е нямало тапети и латекс, стените са могли да изглеждат, слабоказано, невероятно.

Всички тавани са направени от превъзходни дърворезби. Може би хората, които не са се сблъсквали от близо с това изкуство, няма да могат да оценят този майсторлък подобаващо. Но истината е, че всички стаи и тавани в тази къща са просто превъзходни.

И докато си мислехме, че вече няма какво толкова да видим, пристигнахме в Лютовата къща. Тя е построена през 1884 година и таваните са слабо казани вдъхновяващи. Централната част на тавана е от дърворезба, а отстрани е ръчно изрисуван - по спомени на художника от Истанбул и Кайро.
Всяка кръгла рисунка е различна и повярвайте ми - те са нарисувани наистина добре.Това е синята стая в Лютовата къща. Опитвам се да предам това, което преживяхме докато я разглеждахме, но мисля, че все не ми достигат думите, за да изразя впечатленията ни.

След това разгледахме и къщата-музей на Любен Каравелов и Георги Бенковски.
Накрая вече изморени се отправихме към центъра на Копривщица - хем да нагледаме колата, хем да поседнем в някоя механичка. И както си вървим - насреща ни основно училище "Св. св. Кирил и Методий". Оказа се, че това е второто училище в България. Впечатлих се от неговия изглед и, честно да си призная, искаше ми се да съм учеичка отново, но точно в това училище.

Най-накрая след дългата разходка се вмъкнахме в една топла механичка. В камината беше запален огън и ние седнахме наблизо. Леко измръзнали от януарския студ, но доволни от разходката. Нали нямахме много пари - поръчахме си по-евтини неща. Моето беше боб в гърне с наденичка. Ако ви кажа, че може би през живота си не съм яла по-хубав боб - няма да излъжа. Дали заради климата, разходката или емоцията, но много ми се услади.

Починахме си с мъжа ми от разходката, хапнахме предоволно, сгряхме се на каминката и после тръгнахме обратно към София. Колкото и да не ви се вярва, но тази разходка всъщност ни излезе 40 лв - като в тази цена се включват билетите за музеите, бензина и храната. Затова съветът ми към всички е - не се оправдавайте с финансови проблеми - просто решавайте и тръгвайте.

Коментари

Анонимен каза…
Все така приятна и лъчезарна. Между другото, мерси за полезния съвет. Звучи чудесно.

Популярни публикации от този блог

Пържена херинга

Коликите - как помогнах на моето бебе

Целината - като билка и подправка