Целината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Има набраздено кухо стъбло с височина 100-150 см. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август. Целината е известна още преди нашата ера като ароматна подправка и билка. Днес целината се ползва с популярност и е част от хранителния режим на всички, които се придържат към правилното хранене.
Целината е наречена “ магическата храна на боговете “. Спомената още от Омир, била любима храна на богинята Афродита. Наричана още “истинска банка на полезни вещества и етерични масла “, тя зареждала с енергия и предпазвала от болести.
В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. Родно място на целината е Средиземноморието, където все още може да бъде намерена дивата й форма, растяща върху песъчливите почви на крайбрежието. Древните гърци, римляните и египтяните отглеждали целина за продажба и за лична употреба. Древните гърци са използвали листата на целината за направата на лаврови венци за техните известни спортисти. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко високо старите гърци са ценели това растение. Древните римляни са ги използвали като подправка. Едва през Средновековието, употребата на целината се разширява извън медицината и във вид на подправка, но и като храна. В 5-6 век целината се появява в Азия, където и намират огромен брой приложения, докато в Европа, това растение дълго време е било забравено. По неизвестна причина целината изпада в немилост при флорентинските монаси и е била забранена. През 16-18 век европейците преоткриват забележителните свойства на целината и започват да я използват като украса, като подправка, и като сочен елемент на салати. Целината е въведена в САЩ в началото на 19-ти век. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.
Днес целината се радва на славата. Много от хората, които се грижат за здравето си, за дълголетието и красотата си, редовно пият сок от целина и ядат стъблата и корените като вкусна и полезна храна и в суров вид. Сокът от целина е включен в някои енергийни напитки.
Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове — например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.
Целината се използва в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий. Тънък стрък целина съдържа 6-7% от дневната доза от витамини А и С и голямо количество витамини B1, B2, K и РР. Целината е богата и на други полезни вещества: желязо, калий, магнезий, фосфор, фолиева киселина, каротин, фитонциди и флавоноиди. Корените на целината съдържат до 14% протеини. За разлика от другите зеленчуци, целината съдържа органичен натрий, който замества обикновената сол. Сол, направена от корените на целина, подобрява усвояемостта на хранителните вещества и не се натрупва в организма.
По съдържание на хранителни вещества целината е на едно от първите места всред другите зеленчуци.
Кореноплодите й съдържат средно:
86,5% вода
9,5% въглехидрати
1,6% белтъчини
1,1% минерални соли — главно калий, калини фосфор, желязо, сяра, хлор, както и микроелементи — алуминий, никел, молибден и др.
Витамин С е средно 15 мг%.
Листата съдържат от 9,7 до 17,8% сухо вещество, от 0,6 до 1,4% захари, от 2 до 2,8% суров протеин, 1,4% минерали соли, средно 30 мг% витамин С, 7 мг% каротин, както и витамините В1,В2 и РР.
Поради факта, че полезните вещества в състава на целина са перфектно балансирани и лесно се усвояват, целината има силно очистващ и подмладяващ ефект върху тялото. Диета с редовна употреба на сок от целина или свежи стъбла помага за отслабване, като не се губи бодростта. Етерични масла от корени и стъбла целина имат свойствата на дезинфектанти. Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система. Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета, помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Многото хранителни влакна и малкото калории правят целината продукт с „отрицателни калории". Салата от целина помага да се справим с чувството на глад и осигурява енергия за целия ден. Сок от целина очиства кръвта от токсини, както и предотвратява образуването на кръвни съсиреци и тумори. Дори и с малко количество прясна целина може да подобрим вида на кожата и косата. Прясна целина намалява вероятността от образуване на тумори и язви. Наскоро е открито свойството на целината за неутрализиране на канцерогените, които се съдържат в тютюневия дим.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на храносмилането и кръвотворната система, нормализира обмяната на веществата и отстраняване на камъни. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреците, панкреаса и червата. Зелената целина елиминира възпаления, лекува изгаряния, рани и язви. Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото, горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Ползите за здравето на целината могат да се обобщят в следното:
1. Целината е богата на витамин C. Витамин С помага за защита на имунната система и при симптоми на настинка. Витамин C също защитава организма от щетите, нанесени от свободните радикали. Той намалява и тежестта на възпалителните състояния, като например астма, остеоартроза и ревматоиден артрит.
2. Целината има потенциални ползи за намаляване на високо кръвно налягане;
3. Целината спомага за понижаване нивата на холестерол в кръвта;
4. Целината има действие на диуретик. Целината, която е богата на калий и натрий, минералите, които са най-важни за регулиране на баланса на течностите, стимулира производството на урина, като по този начин помага на тялото да се отърве от повече течности.
5. Насърчаване на оптималното здраве. Целината съдържа съединения, наречени кумарини, които способстват за предотвратяване на вредите, които свободните радикали нанасят на клетките, като по този начин намаляват възможностите за мутации на клетките и появяване на ракови образувания. В традиционната китайска медицина от векове се използва за намаляване на кръвното налягане. Западните лекари смятат, че фитонутриентите в нея, наречени фталиди(phthalide), вероятно са отговорни за това й лечебно свойство. Фталидите помагат на мускулите, обгръщащи артериите, да се отпуснат, което позволява на кръвта да се движи свободно. Тези фитонутриенти също така намаляват производството на хормоните отговорни за високите нива на стрес в организма. Коренът на целината оказва противовъзпалително действие при остри и хронични бъбречни заболявания, при подагра, ревматични заболявания.
Целината е балсам за стомаха и червата. Надземната част и кореноплодът са богати на етерични масла и органични киселини, които възбуждат апетита, засилват отделянето на храносмилателни сокове и подобряват усвояването на полезните вещества.
Коренът съдържа груба целулоза, която нормализира работата на червата и лекува запек. Целината притежава леко спазмолитично действие – при спазми на стомаха и образуване на газове в червата.
Целината лекува рани. От древността хората лекуват порезни рани с настойка от сухи листа. Съдържащите се в тях етерични масла и фитонциди притежават антисептично и противовъзпалително действие.Рецептата е: 2 супени лъжици сухи листа се заливат с чаша вряла вода и се оставят да се изкисват в нея 2 часа. Прецедената настойка се използва за компреси.
Целината действа успокояващо. Пресният кореноплод е богат на антистресовия минерал магнезий. Ето защо сокът от целина е чудесно успокояващо средство и помага при депресия.
Корен от целина се използва в супи, бульони на месни и постни ястия. За придаване на аромат на супата, корена на целината трябва внимателно да се почисти от кората, да се разреже и задуши без масло. За да се запазят витамините в корена, трябва да се слага във вряща вода и готви в плътно затворени съдове. Свеж корен целина се комбинира с моркови и ябълки. От пасиран корен може да се приготви витаминозно пюре. Настърган корен целина е витаминозна добавка към зеленчукови сокове. Корените на целина са естествено хрупкави заради високото си съдържание на вода.Сурови стъбла се добавят към салати, задушено и се използват като гарнитура към различни ястия. Поради това са и много ниско калорични.
Както всички зеленчуци целината може да се пече, задушава, вари и пържи. Зелените листа са универсална подправка за първи и втори блюда. Всички части от целина могат да бъдат консервирани. За да не почернява коренът й, след като се нареже, се поръсва с лимонов сок или оцет.
При закупуване на целина търсете свежи стъбла и корени. Стъблата и листата трябва да бъдат лъскави и бледо зелени. Тъмно зелените са по-груби, но съдържат големи количества витамин А. Избягвайте увехнали жълти стъбла с куха сърцевина и тъмни вени. Загнилата целина съдържа канцерогенни вещества. Прясната целина може да се съхранява за около две седмици в хладилника, ако е опакована в кърпа и поставена в целофан или алуминиево фолио. Повехналите листа може да се съживят преди употреба с помощта на студена вода.
Целината е добра подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага отделянето на хлориди от организма.
Целината се комбинира с риган, мащерка, майорана, лук, чесън.
Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонен, седанолид, селенин.
Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.
Приема се като прясноизцеден сок от корените и като запарка. Сокът от целина се препоръчва при безапетитие и за подобряване на храносмилането. Сок с мед се приема при заболяване на ставите, подагра, ревматизъм, дерматит, запек. При консумиране на целина и лечение с нея да се има предвид, че приемана в по-големи дози или по-продължително време, тя дразни лигавицата на стомаха и червата. Целината не се препоръчва при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур.
Коментари