Френски: gingembre
Немски: Ingwer
Италиански: zenzero
Испански: jengibre
Джинджифилът (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер, е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка Като подправка се използва коренът на растението. Във всяка страна го използват по-различен начин: пресен, сушен, маринован, пържен, варен, задушен.
Джинджифилът е растение, което се използва в Китай и Индия от древността като подправка и медицинско средство. Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава “рогат”, т.е. това е свързано с формата на джинджифиловият корен. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Най-ранните документи за използването на джинджифила са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Арабските търговци държали в тайна местата, от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също така те го занасят и в Източна Африка около 13 век, а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици, наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.
В медицинската практика се използват главно корените на джинджифилът. Те съдържат етерично масло, протеини, липиди, лецитин, бета-каротин, мастни киселини, протеази (протеинсмилащи ензими) и др. Коренът на джинджифила съдържа много необходоми аминокиселини за организма, богат е на витамини С, В1, В2 и А, соли на магнезия, фосфор и калций.
Изолираните от корените на джинджифила вещества притежават разнообразни фармакологични свойства. Джинджифилът е отличен регулатор на храносмилането, премахва гаденето, повръщането и газовете в червата. Препоръчва се при пътуване със самолет или с кораб. Половин час преди полета е добре да се изпие една чаена чаша чай, приготвен от равни части джинджифил, салвия, маточина и мента.
Джинджифилът е силен афродизиак.
Ароматният корен е особено полезен за жени в първите месеци на бременността, които често повръщат. По лекарско предписание джинджифилът е подходящ за приложение и при бебета с колики, придружени с повръщане. При болните от язвена болест джинджифилът се явява отлично средство за потискане на стомашната секреция, на болката и особено на кръвоизливите. Предвид неговата безвредност и липса на странични ефекти, той се прилага успешно наред с модерните противоязвени средства.
Джинджифилът влияе благоприятно при простудни заболявания, като понижава високата температура, облекчава мускулните и ставните болки, главоболието. Незаменимо средство е при болезнена менструация.
Векове наред джинджифилът се използва като естествен лек за много заболявания.
1.При рак - действа благотворно при рак на яйчниците.
2.Срещу рак - намалява риска от рак на дебелото черво.
3.Сутрешно гадене - според някои изследвания, действа не по-зле от витамин В6 срещу сутрешно гадене.
4. Срещу проблеми при пътуване - намалява гаденето по време на пътуване.
5. Намалява болката и възпалението - джинджифилът има противовъзпалителни свойства и е мощно природно болкоуспокояващо.
6. Срещу киселини - джинджифилът отдавна се използва като естествено средство срещу киселини – под формата на чай.
7. Срещу простуда и грип - използва се и като естествен лек за настинки и грип. Успокоява кашлицата.
8.Срещу мигрена - проучванията показват, че джинджифилът може да помогне при мигрена, благодарение на способността си да спира действието на простагландините, предизвикващи болка.
9. При менструални болки - в китайската медицина чаят от джинджифил с кафява захар се използва за лечение на менструални спазми.
10. Счита се, че е афродизиак.
11. За загряване - има загряващо действие и засилва кръвообращението. Ваната с джинджифил наистина загрява и отпуска мускулите.
Пиенето на чай от джинджифил с цел отслабване е древна традиция на Изток. Той активизира кръвообращението, обмяната на веществата и други важни процеси в тялото. Джинджифиловият чай ускорява процесите на метаболизма благодарение на етеричните масла, на които е много богат. Тези, които редовно добавят джиндфили във вид на подправка в храната си, имат много по-свежа кожа на лицето.
В средновековна Европа бил на особена почит, но с времето започнал да се използва само за сладкарските изделия. Източните страни обаче не могат да си представят съществуването без джинджифила. Азиатците от доста време го използват като лекарство, подправка, храна, козметично средство и афродизиак. Японците пък го използват и като захаросан или кисел. Още в колониалната епоха англичаните са му отдавали особено внимание така и произлиза известният сладкиш "ginger bread" (джинджифилов хляб) и любимото ферментирано питие "ginger ale" (джинджифилова бира).
Като подправка джинджифилът е прекрасен за овкусяване на ястия от месо, риба, зеленчуци, ако се използва пресен, настърган или на парчета.
Пресният джинджифил има парещ вкус и лимонов мирис. В този вид той е най-популярен в Азия. Там пресния джинджифил се настъргва или нарязва, накисва се във вода за няколко часа и се добавя в ястията малко преди сервиране. Ако пресния джинджифил мине през топлинна обработка се увеличава парещият му вкус. В тайландската кухня смления пресен джинджифил се добавя в кърито, заедно с кокосово мляко. В Индонезия често се използват пасти (пюрета) на основата на пресни чушки чили и джинджифил за намазване на месата преди печене или печене на скара. В горещият тропически климат на Индонезия и Хималаите се пие чай от резенчета пресен джинджифил.
В Индия и Шри-Ланка джинджифилът се запържва за приготвяне на сосове към овощни и месни блюда. Там нарязания джинджифил се пържи заедно с чесън или лук – острия и лютив вкус се смекчава и ароматът му се разгръща.
В китайската кухня джинджифилът се вари или пържи. Ястията, изискващи дълго варене, например супи се ароматизират с големи резенчета джинджифил - така те отдават ароматът си постепенно. Обратно при бързо запържване на нарязани на дребно продукти в тиган уок се прибавя нарязан на ситно или настърган джинджифил.
Сухият джинджифил се използва, когато не може да се намери пресен, но той съществено се различава от пресния по вкус и не може да бъде пълноценен заместител.
В китайската кухня джинджифилът се захаросва – обелва се от кората, накисва се в хладна вода, а след това се вари в гъст захарен сироп. В Англия и САЩ с джинджифилов екстрат варят бира, а в Югоизточна Азия варят сладка и мармалади и приготвят бонбони. Използва се за ароматизиране на компоти – особено от круши, при консервиране на тиква и краставички. Често се използва за приготовлението на сладкиши и курабийки. Специалните немски коледни сладки се подправят с джинджифил. Корените се използват също така за приготвяне на сиропи и ликьори. Джинджифиловият сироп е прекрасна добавка към сладоледи и плодови салати.
Коментари