Панагюрище - градът на войводите

Всички са чували за Панагюрище, но тъй като е закътано в Средна гора, повечето хора като че ли го отминават като дестинация. Един ден обаче решихме с мъжа ми да отидем до там. Не бяхме ходили никога, но за съжаление не бяхме се поинтересували и в интернет какъв град е Панагюрище. Ние си представяхмме, че е от типа на Копривщица - архитектурно историческо селище, и може би, затова останахме леко разочаровани.

Всъщност Панагюрище е малко градче скрито в сърцето на Средна гора. С влизането още те посрещат малки спретнати къщурки и неминуемо си припомняш стихотворението от детството. Когато попитате местните къде е музея, не само ще ви покажат пътя, а направо имате чувството, че ще ви заведат до там. Поне при нас беше така.

Паркирахме колата на площада, точно пред църквата "Св. Георги". Разходихме се до къщата на Райна Княгиня. Къщата й е превърната в музей. Там е изложено знамето с извезаните от нея думи "Свбода или смърт". Истинското й име е Райна Попгеоргиева Футекова. На първия етаж на къщата е представена документална и предметна експозиция на нейния живот. Втория етаж пресъздава обстановката, в която е живяла, а в двора има нейна статуя, под която са пограбани тленните останки на Райна Княгиня.

След това отидохме в музейния ансамбъл на Панагюрище. Нарича се така, защото една до друга се намират различни къщи от Възрождението, централния музей и изложбената зала.

Първо разгледахме Дудековата къща. Тя е строена през 50-те години на 19 век. Собственикът й Петър Дудеков е бил заможен търговец на аби и кожи. Семейството му взема активно участие в Априлското възстание. В тази къща са се укривали жени и деца. На входната й врата и на тавана в салона има дупки от куршуми, което говори за събитията от едно време, разиграли се тук. През 1876 г. лейди Странгфорд, английска благодетелка, развива благотворителност. В Дудековата къща отсяда също и генерал Дандевил, освободилят на Панагюрище. Сега в нея може да се види Възрожденския стил и начин на живот - като бит и поминък. Тази къща е и една от малкото по това време, която е имала вътрешна баня.

След това отидохме и разгледахме макета на панагюрската чаршия. Това представлява малка уличка с направени малки дюкянчета. За разлика обаче от Търновската Самоводска чаршия, където истински хора се занимават с различните занаяти и човек може да ги гледа как майсторят, тук си е една обикновена изложба с кукли. Иначе младите хора, които не са запознати с тези професии, могат да се запознаят с тях. В абаджийницата се произвеждали връхни горни дрехи от аба, в папукчийницата - папуци, галоши и чанти, в бакърджийница - съдове от бакър, в кантарджийницата - кантари, теглилки и везни, в килимарницата - килими и пътеки, а в мутафчийницата - да си призная честно и аз не разбрах.

След това влязохме в музея. На първия етаж са изложени накити, керамика и други археологически находки. На централно място е представено копие на Панагюрското златно съкровище. Уредничката на музея ни каза, че с билета, който сме си закупили можем да видим копието, а иначе, ако искаме, в Изложбената зала - това е специално построена постройка до музея - можем да видим реплика на Панагюрското златно съкровище. Каза ни, че е съвсем същото на външен вид като това в музея, но разликата е, че трябва да заплатим допълнителна такса. Истинското златно съкровище се намирало в Историческия музей в София, но дали е истинското или отдавна е изнесено зад граница никой не знае. Решихме, че не е чак толкова наложително и се задоволихме с копието, а не с репликата на съкровището. 

Това, което видяхме беше просто уникално - това са девет съда, които са изработени от мед и отгоре са позлатени. Въпреки това като знам, че това е копие на оригинала просто си представям колко хора и държави биха ни завидели за това съкровище. А думата "съкровище" е наистина правилно употребена. Това е сервиз за пиене, който се състои от 9 златни предмета - една фиала и 8 ритона. Общото тегло на всички е над 6 кг. Открито е през 1949 кг близо до Панагюрище от тримата братя, които копаели глина за керамичния завод. Съвсем случайно те се натъкват на него. Опитвам се да си представя как ли са се чувставли в този момент, но колкото и да опитвам - просто не мога да успея. 4 от ритоните са с глава на козел, другите 3 ритона са с глави на жени, последния ритон е тип амфора. По тях са изобразени митологични сцени и герои. Изработката е меко казано уникална. Толкова съвършена и в същото време толкова древна. Когато човек гледа такава изработка си дава сметка, че сега без технологиите сме загубени, а в древността хората са разчитали единствено и само на сръчността и ловкостта на ръцете си и пак са постигали чудеса. Тъй като информацията за всеки един от съдовете на Панагюрското златно съкровище е голяма и трудно човек може да запомни всичко, си позволявам да дам няколко линка, за тези, които искат да прочетат повече за него - тук и тук.

След като видяхме Панагюрското златно съкровище, разгледахме и втория етаж на музея. Там са представени оръдия и други принадлежности и одежди от Априлското възстание. След като бяхме видели тази чудна красота, това сякаш не ни се стори толкова интересно. После искахме да разгледаме и останалите къщи от Възрождението в комплекса, но за съжаление се оказа, че тях можело само ако сме група - просто хората не им достигали и нямало кой да ни ги отвори, за да ги разгледаме. Иначе на официални празници били отворени за посещения. Ех, родна картинка - плащаш си да ги видиш, а няма кой да ти ги отключи. Иначе отвън къщите изглеждаха доста интересно.

След като нямахме вече какво друго да правим, се отправихме към някоя механичка. Избрахме един ресторант, който ни се стори доста приятен. И нали сме в Панагюрище едно от ястията които си поръчахме беше Яйца по Панагюрски. Въпреки че не бяха приготвени по начина, по който съм свикнала да ги консумирам, пак бяха приготвени майсторски. Попитахме и за Панагюрска луканка, но за наша изненада се оказа, че в Панагюрище не правят Панагюрска луканка. Най-близкото място било Пловдив. Е, нищо, здраве да е! Отпочинахме си и след това поехме по пътя за София.